ЕКСТАЗ

Искам във утро лъчисто,
с шепите свежест да пия!
Цветя да сбирам – мъниста
и венче от тях да свия!

Искам от вишната – булка,
с цвят белоснежен те кича...
С плам от запяла гъдулка
в твойте очи да надничам !

Искам в омарата лятна,
като в море да потъна...
В таз красота – необятна,
да се отпусна до дъно!

Искам на лозето морен,
да седна с лик към Балкана...
Гордия хребет – просторен,
в ръцете здраво да хвана!

Искам, от „Чокята” горе,
с глас Боримечков да викна –
„тук красотата е хора,
с нея обично привикнах”!

И, ако вие не щете,
в туй райско кътче утеха –
поне на мен оставете,
да го възхвалям в куплети!

---

---

Ако Ви е интересно да прочетете други мои стихове, тук долу
съм подбрал тематично още някои от тях. Приятни минути!     Гонитба на спомени /за семейството/   Топлите очи на дядо На кошарата Потомствената икона На майка ми Балканджийски род     Книжката /детски/   Изворче Цветя за мама Книжката Ласка Хубавата книга Братушката Мой език свещен Светът е за всички     Роден край /Търговище и района/   Изписаната къща Изповед Парка Край тиха Врана Лозов екстаз Хижата край Момино     Годишни сезони   Късно лято     Тръбата зове /войник, дух, свобода/   На българския войник Пътят на свободата Български победен дух Вяра българска Нестинари     Песента на вятъра   Ирония Българио моя Родина Белият кон Песента на вятъра Поклон Домашно вино     Няма закъсняла любов...   Погубен копнеж Нежна самота     По своему значими /малки български градове/   Ела в Белоградчик Елена Ракитово