МОЯТА БЪЛГАРИЯ Какво си ти за мен Родино – едва ли имам думи за това?

Морето, планините ли, небето синьо –

реките ли, водите или земните недра ?

 

Ти свидна си за мене със цветята

ухаещи и пълни с красота !

Ти райско място, мило на Земята

и важен кръстопът насред света !

 

Как китна си с родопските поляни

и горските хайдушки лесове –

обичам ваклите стада разстлани,

с Орфееви чановни гласове !  

Гордея се с езика ти прекрасен –

в историята ти богата зароден !

На тоз език, сега със устрем ясен

за Тебе пиша, от възторг пленен !

  Но най Българио, обичам твойте хора

богати с песни , обичаи и хора !

Чрез тях, за Тебе искам да говоря –

чрез Теб, за тях да дишам и творя !

Много Вазовско- и наистина въздействащо!