ПОЕТ

И той под слънцето въздиша ,
насъщния и нему кът.
На листа иска да напише ,
как и накъде върви светът.

И той със хората се среща
там черпи своя плод суров.
Човешката съдба гореща
плете със буквен многослов

И той пътува, спи, говори
за правда, истина - любов.
Заклет, със съвестта си спори
за име и за чест готов.

Любимец той е на децата –
живее, в техните игри ,
а как им стопля сърчицата
щом стихчета им подари...

И що ли хората заети
го имат скучен и унил ?
Не знаят те, с талант, поете,
теб Господ щедро е дарил !