МОЙ ЕЗИК СВЕЩЕН



Като вода и въздух нужни всеки миг,
като солта и хляба жизненопотребни -
ти моя плът си, звучен български език,
чрез теб осмислям дните си поредни !

Нали ечеше ти от век на век,
нали в уста бе царска и войнишка –
та неведнъж, по пътя ни не лек,
държава възкреси из пепелища ?
Летя Бенковски с кървави слова –
във дело свято Левски кле народа !
Заветни думи! Как ли онова
велико тайнство ваша бе изгода ?

И дядо Вазов със любов избра,
от извора ти най-кристални струи !
Съкровище за бъдните събра –
да види се България и чуе !
Във космоса ти носиш храбростта
на Делю, баш родопския хайдутин !
О чудо, как е сбрана мъдростта
народна, от слова в напеви чути !

Език свещен на моите предци -
пред теб нозе превивам, коленича !
Чрез тебе зная аз, безчет творци
с делата си страната ще накичат !