С П О М Е Н И


Село Лиляк, роден дом –
близки, двор и стряха
тук очи ми небосклон
първи път видяха...

Прашни улички и кал
спомена ми галят.
Що съм тичал и играл,
в мисли се търкалят...

Със децата въз бъзак
крихме се в игрите.
Как щастлив ме връщат пак,
на живота дните !

Тук дочух камбанен звън,
спах на кър - под круша,
Бях честит, като на сън
в птичи хор заслушан...

Топло мляко сутрин пих
и на сбора тичах !
Всичко родно тук открих -
силно заобичах !

Сладка тишина и дим
всеки ден посрещах.
Селски дух — неустоим
не на сън усещах ...

Срещах хора със лица
от труда си морни -
във гърди с добри сърца
и на бог покорни !

С колко топлина мечтах
по поля зелени...
Тъй безгрижен, не узнах
по-щастлив от мене !

И сега се връщам мил
В дните си далечни.
Детски свят, ти съхранил
най-добра човечност !