В М Е С Т О    Л Е Г Е Н Д А


Живял на времето, в страна далечна
обичан властелин, разумен и суров –
започвал си деня и лягал с мисъл вечна
доброто да множи, за хората готов.

А щерка хубавица имал той-
неженена, добра, красива !
За мисъл със жених отбран в покой,
си лягал и заспивал....

Ръката на момата вече ето,
момци да искат се явяват –
бащата, както е прието,
тях по умения пресява.

Отпраща той търговци видни,
в разкош заможни синове.
Без злоба и слова обидни –
за слабост в двете им ръце !

И тъй отчаян най-накрая,
той селски син бедняк приел –
от сръчността му видна смаян,
с готовност момъка приел !

Че кошници плетял красиви,
на хората потребни днес.
Това момче, с ръцете живи
е гордост за дома и чест !

На сватбата се вино ляло
и песни до зори извили –
за щастието долетяло,
в дома на властелина мили !