ТОПЛИТЕ ОЧИ НА ДЯДО

/на дядо ми по майчина
линия Еньо Хараланов/


Аз помня те дядо с очите,
дарили ме с обич и смях –
ти с мен бе весден във мечтите,
на нива до теб що редях !

Горяха те в синкава нежност,
с безбрежна по мен добрина –
та с капки сълзи неизбежно,
очаквах ги пак в ранина !

От малък със тебе лудувах –
ти конят ми бе Росинант.
С теб вечер вампирите чувах,
с вретено те клах вариант !

Край Охрид как дните войнишки
въз спомен редеше ми ти...
За мъките страшни – предишни,
в атаки как войнът лети !

Отрано земята те свърза –
със нея съдбата си сля.
животът си клет и забързан,
достойно докрай изживя !

Ти хлябът си груби делеше –
обичан от всички докрай !
Полето ти майчица беше
и там ти се труди безкрай !

Гласът и очите ти сини,
аз дядо погълнах в душа !
Теб вече те няма - замина,
а аз се със спомен теша !