Родът ми Дайнов се нарича,
в Еленският балкан възкръснал -
по градове, села надничал
и тъй се из страната пръснал...

И пуснал стволът родов клони,
та млади вейки да изхрани –
кога го вятър зъл подгони,
дървото здраво да остане !

Как тръпна днес при мисъл бърза,
че кръв на Хитов в мене блика –
макар далеч с титана свързан,
до Бога искам да извикам !


Аз пред дедите коленича,
земята с труд и пот дарили !
Гордея се и ги обичам –
те вдъхват ми кураж и сили !

С балканска чистота изпълнен,
в денят си земен крача днес –
неправди по света, безмълвен
покой не дава мойта чест !

Цветистите поляни на Балкана,
зареждат в мен духа засмян –
та с песен работа подхванал,
завършвам радостно пиян !

Ликува с минало родът и младост,
че не в забрава близки спят,
а пък децата ни — с нескрита радост
дървото родословно все редят !