Постинг
25.03.2009 01:44 -
ПОГУБЕН КОПНЕЖ
Автор: stih4ehubav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1385 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2009 02:59
Прочетен: 1385 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 26.03.2009 02:59
ПОГУБЕН КОПНЕЖ
Аз все Те помня още, като сънен блян,
зарит в косата ти - същинска нощ метежна !
С очите ти големи - поглед в мене взрян,
къде потъвах в дълбина безбрежна !
Докосвах нежността на две ръце,
що топлина даряха във прегръдка !
Всецял долавях пулса на едно сърце,
като над извор пийнал първа глътка !
А устните ти сочни как горяха,
унесен що целувах до безкрай -
те с аромат и сладост ме даряха,
във страст и нежност се отдал докрай !
Попивах Ти гласа като камбана,
със екота чудесен - колко те обичам !
В мен този глас за цял живот остана -
след него до последен дъх да тичам !
И на нощта не сещахме така безкрая,
че вричахме се в якрите звезди -
как любовта ни тъй плени, не зная
и как изпълни двама ни с мечти !
Мечти, мечти ! Вий птици отлетяхте,
съдбата ви понесе в сляп водовъртеж -
нима за нас живот и смърт не бяхте,
не наранихте смъртно млад един копнеж ?
Аз все Те помня още, като сънен блян,
зарит в косата ти - същинска нощ метежна !
С очите ти големи - поглед в мене взрян,
къде потъвах в дълбина безбрежна !
Докосвах нежността на две ръце,
що топлина даряха във прегръдка !
Всецял долавях пулса на едно сърце,
като над извор пийнал първа глътка !
А устните ти сочни как горяха,
унесен що целувах до безкрай -
те с аромат и сладост ме даряха,
във страст и нежност се отдал докрай !
Попивах Ти гласа като камбана,
със екота чудесен - колко те обичам !
В мен този глас за цял живот остана -
след него до последен дъх да тичам !
И на нощта не сещахме така безкрая,
че вричахме се в якрите звезди -
как любовта ни тъй плени, не зная
и как изпълни двама ни с мечти !
Мечти, мечти ! Вий птици отлетяхте,
съдбата ви понесе в сляп водовъртеж -
нима за нас живот и смърт не бяхте,
не наранихте смъртно млад един копнеж ?