Постинг
30.09.2009 00:51 -
БРАТУШКАТА
"БРАТУШКАТА"
От детството ми споменът мъждука -
възкръсва из житейската вихрушка,
че е живял, че бил е тука,
човекът с прозвището на "братушка".
Аз помня го с ботушите протрити
и вехтата нахлупена фуражка -
шинелът му докосваше петите,
децата го следяхме кат опашка...
Говореха, под таз фуражка стара
белогвардеец се сражавал в бой !
Но убежденията наша са поквара -
човек се ражда, за да е личност той!
На бялата му някога рубашка
привързан беше здраво шнур червен -
дочу се слух, че вкъщи имал шашка,
която не показвал той през ден...
Как чакахме децата този миг,
когато той с походка се залюшка -
след стареца, облечен кат войник
вървяхме радостни, повтаряхме "братушка"!
Отиде си от нас, спокойно тих
като човек - съдба докрай изчакал!
За тоз несретник клет, сега е моят стих,
що неизвестен гроб е никой не оплакал!
======================= o === O === o =============================
================================================================
Ако Ви е харесало, можете да погледнете още мои стихове, от следните тематични кръгове:
Дом и обичай
Домашно вино
Цветница-връбница
Нестинари
Родолюбие
Родина
Българийо моя
Носталгично
Помен за илинденци
На българския войник
Лирика
Признание
Зимна приказка
Ласка
Местни забележителности
Един портрет говори
Панаирът и градът
Юнакът от Белимел
Красота и природа
Късна есен
Елена
Език и култура
Поклон
Мой език свещен
Хубавата книга Още за Търговище
От детството ми споменът мъждука -
възкръсва из житейската вихрушка,
че е живял, че бил е тука,
човекът с прозвището на "братушка".
Аз помня го с ботушите протрити
и вехтата нахлупена фуражка -
шинелът му докосваше петите,
децата го следяхме кат опашка...
Говореха, под таз фуражка стара
белогвардеец се сражавал в бой !
Но убежденията наша са поквара -
човек се ражда, за да е личност той!
На бялата му някога рубашка
привързан беше здраво шнур червен -
дочу се слух, че вкъщи имал шашка,
която не показвал той през ден...
Как чакахме децата този миг,
когато той с походка се залюшка -
след стареца, облечен кат войник
вървяхме радостни, повтаряхме "братушка"!
Отиде си от нас, спокойно тих
като човек - съдба докрай изчакал!
За тоз несретник клет, сега е моят стих,
що неизвестен гроб е никой не оплакал!
======================= o === O === o =============================
================================================================
Ако Ви е харесало, можете да погледнете още мои стихове, от следните тематични кръгове:
Дом и обичай
Домашно вино
Цветница-връбница
Нестинари
Родолюбие
Родина
Българийо моя
Носталгично
Помен за илинденци
На българския войник
Лирика
Признание
Зимна приказка
Ласка
Местни забележителности
Един портрет говори
Панаирът и градът
Юнакът от Белимел
Красота и природа
Късна есен
Елена
Език и култура
Поклон
Мой език свещен
Хубавата книга Още за Търговище
Няма коментари