В И Н А
Не се съди напразно ТИ, когато
запяло беше моето сърце...
НИЙ ДВАМА бяхме толкова богати,
че щастието милвахме с ръце!
Не ме вини в коварна изневяра –
ПРИСЪДАТА сама си прикачих...
Днес грешките изкупвам пред олтара,
където си душата приютих.
Не ми припомняй СПОМЕНИ красиви –
забравих вече ЗВЕЗДНИТЕ ни дни...
Те БЛЯНОВЕ останаха си сиви –
мираж пустинен, в светли бъднини!
Не обещавай лунни небосводи –
сонет Божествен с теменужен цвят...
В нас ЖЕГАТА, с полярен СТУД ще броди
край жив роман, от ДВАМА недопят!
Та нека БРУЛИ НИ насрещен вятър –
с житейска мъдрост НОСИМЕ вина!
АРТИСТИ СМЕ били в един театър
със любовта ни – зрителка САМА!