В ОБЛАЦИ СЕ РЕЯ...
Магия странна ме оплете,
та волята я вече няма...
Ти само стисна ми ръцете –
сърцето ми отне в замяна!
Сега се будя рана птица
прогонва тя покоя вече...
От мен остана ти частица,
искрицата от сън далечен.
Понасят феи дългокоси –
в очите пламък нов светлее...
Прашинка в облаци се нося –
любовен химн душа ми пее!
Без свян, потънах ти в лицето –
то бездна бе, непредвидима...
Държиш сега сърце отнето -
уханен плод, през върла зима!
Кръста си нося ден подир ден –
Слънцето блеснало зорко наднича...
Човекът в мен, без бой победен
носи товара, защото обича!