Н А С Ъ Щ Н И Я Т

Какво е хлябът ни, на масата поднесен –

живот възобновен - надежден щит?

Той пот е на орач – жетварска тъжна песен,

паламарка бърза на вързач превит!

Къде е тъй прикрита, таз магична сила?

Стар завет ли крие – култов ритуал?

Божествената обич него е родила –

влюбеният славей, в буките запял!

Неизмерим е той, дори със тон жълтици –

пъдар и цар пред него коленичат...

Изваян от зърна - пшенични огърлици,

как слънчево трапезата ни кичи!

В погачата ни, обич с вяра бликат –

тя подарък ни е катадневен Божи...

Във нея птичи глас ни „чурулика” -

радостта селякът, със надежда вложи!

Да се сведем пред хляба по земята,

че мъка е и истина той Свята!

Под слънцето роден и печен сред полята

ЛЮБОВ, любов е наша той – шепти душата!