Постинг
30.06.2016 16:59 -
БРОД КЪМ ВИСИНИТЕ
БРОД КЪМ ВИСИНИТЕ
Туши ме мисъл чудновата –
да диря брод към висините...
Просторът заплени душата –
покоят бяга и в нощите.
Над птиците да се възкача,
с ръцете си, да им помахам...
И с радостта залян да плача,
за таз безбрежност на размаха.
Със облаци , да се ръкувам –
космически лъчи да галя...
На вас, звезди да чиракувам
и огъня в очи да паля!
Поклон да сторя на Луната –
да я възпея в стих небесен...
А цял потънал в чудесата,
да слушам нощната и песен...
Едва ли, утрото мечтано
без страст гореща, ще дочакам...
Дори и морен – на коляно
ще кажа сбогом, там на мрака!
Тъй озарен от чистотата,
що в ранина небето праща
към теб Земя – о майко Свята,
обратно пътя земен хващам!
Няма коментари