Спуска се поредно нежен мрак

на деня - довиждане  да каже...

Стъпила в пътеката си с крак

ето и Луната, идва даже!

Сред полята Божият закон,

в сън подканя вси треви и твари...

Рой светулки - яхнали на кон,

с въгленчета сякаш мрака парят!

Някъде обажда се щурче –

там далечно чухалче се чува...

Горе, от кошарите звънче

ни подсказва още че будува.

Трепкащи звезди, за кой ли път

на Земята шепнат серенада...

Тайните си думи те мълвят,

както във любовна нощ се пада!

Леко вече гали ведър хлад –

от горите поздрав ти донася...

Тънат ти очите в звездопад,

а сърцето, се в мечти унася!...

Приказката – нощен акварел,

без палитра лятото рисува...

Боси самодиви – топ модел,

със поли повдигнати танцуват!

И така, налюбил се в нощта –

тръпне ти копнежът, не унива...

Със очи – прелели в красота,

на тревата  росна си заспиваш!