ЗА  ОРАЧА                                                                              

                                       В ранно утро пак закрачи

                                       ранобудник наш -орачо!

                                       Ти с впрегатците си бели

                                       там, под горските предели –

                                       дорде заблестят звездите

                                       стъпяш, теглиш си браздите!

                                       Птици гласовити  пеят –

                                       слънчеви лъчи те греят...

                                       С вади пот на морно чело,

                                       твърд орачо стъпваш смело...

                                            Пладне е! За малко спираш –

                                            сладка сенчица намираш...

                                            Потен и в умора страдна,

                                            вдигаш в миг кратунка хладна...

                                            Хлебец с лучец засоляваш –

                                                   Господ първо умоляваш...

                                                   И на двамата от впряга

                                                   им почивката приляга –

                                                   край запялата горица,

                                                   да поскъсат дар тревица!

                                                 Пак бразди отново прави

                                                 там след тримата остават...

                                          Теб, орачо работливи

                                          пръпнал се над плодни ниви

                                          низко скланяме главите –

                                          дано Бог благослови те!