П О К Л О Н  
              РОЖДЕНА ЗЕМЯ                    

      Пристъпвам те и горд и посребрял,

      отпивам от въздишката ти сладка

      КЪРМИЛНИЦЕ! Тъй в скута ти мечтал –

      пред тебе КОЛЕНИЧА  пак за кратко...

      Земя РОЖДЕНА – МАЙЧИЦА земя!

       Как всяка щедрост искам да ти върна

       затуй, че първо тук света видях

       аз -  като свидна рожба да прегърна!

        Да вдигна поглед към "Узун балкан" –

        да се любувам на полята китни...

        Пак "Чокя" да целуна замечтан

        и с любовта си пееща да литна!

        Че си така НАГИЗДЕНА ЗЕМЯ,

        поклон ви правя ХОРА РАБОТЛИВИ!

        В труд не веднъж ви Слънцето огря –

        дружихте често  с нощни самодиви...

  Роди ме ЗЕМЬО, КЪРМИ, ВЪЗВИСИ  –

  в сърцето ПРОСТОТАТА си ми даде...

  Дали за тази щедрост ЩЕ ПРОСТИШ,

 че СКРОМНИЧКИ за теб творби създадох?

        Земя СВЕЩЕНА, от сълзи и смях -

        дори и БУЦИТЕ ТИ АЗ ОБИЧАМ...

        За твоя ЧЕСТ - И СЪНЕН не посмях,

        в ЗАБРАВА И РАЗДЯЛА да се вричам!