Ще ви разкажа приказката днес
написана на ужким, на коляно...
Навън е било плодна есенес
и кимало пак времето засмяно...
Едно момче на двадесет и пет
в зениците потъва на момиче !
Тъй както в чашка се стопява лед
животът му, на тез очи се врича...
Ловят в небето вечер те звезди –
дарят с въздишки вред треви, дървета...
И все край тях, незнайно може би
от ангели дочуват се куплети!
Във стихове косите и възпя –
кошута я съгледа беззащитна...
Девойката в момчето „принц” видя –
на дъхав цвят тя пеперудка литна!
Животът си тече край тях засмян –
здрависват във трамвая всички хора...
А тъй лъчист, до Слънцето опрян,
приветстващо им кима сам просторът!
И в пазвите си ги Балканът скри –
морето ги всевластващо окъпа...
В гърдите ЛЮБОВТА им заискри
та приласка в прегръдката си скъпа!
Тъй, приказката стара НЯМА КРАЙ –
та вече на КРАСИВ РОМАН прилича...
ЛЮБОВ ли ЧИСТА двама
приласкай -
ТЯ ЦЯЛ ЖИВОТ в сърцата им ще тича!
