Лазурно е небето пак –

                                     реката долу пее песен...

                                              Поляната се къпе в злак,

                                              а ти – в пробуждане унесен!

                                Глави надигат храст и друм –

                                        селца, колибки и градчета...

                                                Като в разтворен нов албум

                                                цветя разцъфват и дървета!

                                 Просторът в птици засиял,

                                       с  любов под Слънцето се смее...

                                              А вечер, сводът унемял

                                              в симфония безкрай светлее!

                                   СЕГА Е ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ –

                                          простор на истината свята...

                                             Не чуваш ли – с камбанан зов,

                                              животът сгрява ни сърцата!

                                    Свали калпака от глава

                                           и кръст стори пред красотата!

                                                 Обвий с прекрасните слова,

                                                      събуждането на Земята!