Понякога и Слънцето не свети –

не е приятел за мига желан...

Понякога дори в стиха поета,

от някого е злъчно обруган!

Понякога са думите излишни –

дори от тях започва да горчи...

Не сещаш дъх на разцъфтели вишни,

кога не грее любовта в очи!

Понякога звездите заблестели

вместо искри, в очите сипят прах...

Аз  рових се в косите и къдели,

а в шепите си хладина събрах!

Не всичко в тоз живот се получава –

несгоди срещаш, мраз и ветрове...

Тъй,  воден от блаженството да даваш

в замяна Мефистофел те зове!

НЕ СЕ ПОЛУЧИ! В пътя ни магия

изпречи, користно изправи ръст...

В душите ни накара да извием

любовната си изповед на кръст!

И този кръст понесохме двамина –

той и подпира и безкрай тежи...

Един живот в надлъгване премина,

а учихме за него – не лъжи!