Родена в мъки и терзание –

прелива в радост тя от нищета ...

Всецяла  е за тоз народ сказание,

от вятъра разпръснат по света

Как от душата ромска се излива

маршрута на катуна закъснял ...

Прелита песента – в тъгата закачлива,

пред нас звучи с любимия  вокал !

Романсите класически се реят –

изпълват ни душите с красота !

Не циганите а сърцата пеят,

та гонят своята човечна висота !

Как плува „Чардашът” край Будапеща –

лъчиста изповед на етноса злочест !

Там  все по - ясно  ехото усеща

за виртуозност и таланта блага вест !

На Есма във напевите горещи

кръвта и волята докрай кипи ...

Те празник са, мечтани топли срещи –

оазис за терзаните души !

„Пътуването” волно днес се носи –

лъчисто „Чшае шукарие” пак звучи !

Макар че го подемат гладни, боси –

надежда блика в техните очи !

А щом надеждата  гори богата,

тя храни циганските волеви души !

Тъй с песента преборват те съдбата –

тя мъката им странстваща така теши !