Животът ни - неоценим дар Божи,

нас хората е пръснал по света...

С най-висшата теория не можем

надникна в „тайната му простота”!

Не е ли той РОМАН от път неспирен,

на всеки автор кредо и съдба ?

Тук СЕНЧИЦА, там ОСТЪР ВРЪХ от Пирин –

кошмарни дни след пищна веселба?

Животът ни в БОРБА се проявява

с насъщен, идеали и мечти...

Звездите следва – моли, повелява

духът ти щом в гърдите закипи!

РАПСОДИЯ не е ли мелодична,

с приятелите в близост що делим?

Той е МОРЕ от класове пшенични –

победно ЗНАМЕ, със кое летим!

Той е ПЛОДЪТ от делниците бурни –

УТЕХАТА пред утрешния път...

Прозорец е към синева лазурна

и КЛЕТВА пред дедите, що мълчат!

Но ПРАЗЕН е животът ни когато,

с ЛЮБОВ не е съшит до сетен ден!

Щастливец си с деца, дарен богато –

в духовната си власт НЕПОБЕДЕН!