Над гори, нивя и друми

носи се камбанен звън...

Сякаш най-добрите думи

чуваш Божи ти навън!

„Аз единствен Господ твой съм –

мойто име  запази!

НЕ ЛЪЖИ,  а упокой се –

чист живота премини!

НЕ КРАДИ и не убивай –

не помисляй и злина!

С радост от деня заспивай,

че извърши ДОБРИНА.

Майка и баща почитай –

помощ давай в пек и сняг!

Риза от гърба събличай,

за съседа си бедняк„.

Този звън шепти – „ОБИЧАЙ,

в топла промисъл гори!

Към незрящ и хром затичай –

с ТОПЛИНА ги надари”!

Той селяк в полето стига,

да изкаже с поглед благ

придружен от чучулига

своята молитва пак!

В къщи среща го старица

слаба, с бръчкаво лице ...

Търси блага тя светица

и се кръсти от сърце!

ЧУДЕН звън – смирен, а силен!

Тъй вълшебен – НЕСРАВНИМ!

Прави ни човеци МИЛИ,

с ОБИЧ в пътя да вървим!