КРАЙ ПЪЛНА КАНА...

От Дионисий,  ти човек от векове,

виното възпяваш си червено...

Пак тържеството Трифон Зарезан дойде –

на труда лозарски посветено!

Виж, Трифон празничен лозарите събра,

с погачи обрядно украсени...

И черната кокошка, с бъклица в торба,

след Отеца тръгват подредени.

А стопани и младоци без мустаци,

край лозите с интерес надничат...

Празникът им,  непринуден дава знаци –

хората чрез труд да се обичат!

Днес шири се със простота легендата –

виното е брат на любовта ни...

Без тез искри червени че бледнее тя –

по света единни все остават!

Как щракат бързо ножици в ръцете –

виното се лее без пощада...

А в очите засияли на мъжете,

се чете и годост и отрада.

Там венец от пръчки е закичен вече –

води царската глава  щастлива...

Празникът е твой сега и днес човече -

нека от сърце в сърце прелива!

Към небето синьо лумват огньовете –

вият се до тях хора игриви...

Песните догонват горе върховете

та се връщат още по красиви!

Любовта ни днес, край пълна кана –

нежност от гъдулките попива...

Дата - Зарезан и Валентин мечтана,

ни в сърцата с обичта прелива!