Тече животът, не унива –

една година си отива...

Ръка ти Новата подава –

повеждаш я, какво остава ?

Поспри за миг и разсъждавай –

какво пося, какво остави ?

Годините са време сухо –

край тях отиваме си глухо!

А ако днес, с разсъдък ясен

ний пътя си преоцениме –

той след година по-прекрасен

да бъде плод, пред наш,то име!

 Денят рожден, катарзисът е

                                                  чакан!

Дай Боже, с него и попътен

                                                  вятър!