Прокудени от бащин край

с побой, бесилки и пожари...

И днес сълзите ви комай,

в сърцата въглени догарят!

Вий търсихте през Арда брод

и Странджа ви постеля стана.

А чак под българския свод,

утехата зад вас застана!

Годините летят край вас –

днес внуци за дедите пишат...

С крилете волни на Пегас,

по стъпките ви памет дишат!

Страдалци с орис страховита –

на майчица България чеда...

Звезда огрява  ни честита,

в историята вашата следа!