Целебен извор, от дълбока вечност,

привлича хората към хълма с бука…

Там чудото с живителната течност,

като Божествен дар за тях бълбука!

Пределната ти ДАВНОСТ аз не искам –

заслужил го е сам от памтивека...

В очи щастлив с водите ще се плискам –

поредна благодарност от човека!

ПРОХЛАДАТА си горска ти пази –

без глас тя всички живинки да вика!

С поточето в нивята нагази,

та пилета в жита да чуруликат!

Водата ти КРИСТАЛНА да блести -

да се оглеждат в нея хубавици...

И повод всеки тебе навестил

дарявай  като със торба жълтици!

Не! Не щади ЦЕЛЕБНАТА си сила –

и хром цери и сетния бедняк!

Божествена те милост осенила –

да палиш светлината в пълен мрак!

С ПРИЯТЕЛИ си изворче богато -

трепти край теб приветният им глас...

О! Най-щастлив човекът е когато,

с ПРИЯТЕЛИ разделя всеки час!