С Търговище в сърцето се родих

и полъх от Балкана ме погали...

Тук думичката мама промълвих –

във доброта камбанен звън запали!

За байрактара Куруто запях –

за Кънчев  как съратници заклева...

Във кърви свободата как изгря –

присъща „наша Орлеанска дева”!

Просвета как Славейков завеща

и панаирът името разнесе...

Търговище, как литна по света –

та с новостите му безкрай се смеси.

Пленяваш днес с красивия площад –

градините и паметници горди...

Във старостта си ти израстваш млад –

звучиш мой град с ведущите акорди!

Приспива те Коджакусна луна –

от Юкя Слънцето весден те буди...

Напредък  днес е твойта бъднина,

със хората си – живи изумруди!

В сърцата си те носим, млад и стар –

наш пристан си желан и лъчезарен!

На бъдеще неотменим другар,

днес с мисия-мечта си натоварен!