Отново суети ме тишината –

в очите ме повежда повък маг...

Далеч оставих вънка светлината,

като прикрит пред кадър папарак.

Зад мене монотонно ми натяква

от мивката неспрелият капчук...

Аз се ослушвам, като че очаквам

при все че зная – сам оставам тук.

Дочувам, паешката мрежа трепка –

навярно е уловката мечта!

Свидетел ли ще съм пред „битка” крепка,

или е ек от куха суета?

И ето го – сеансът се задава...

Приемам го спокойно, на шега...

Дали не е поредната забава,

или непредсказуема игра?

Заспивам и в очите ми угасва,

привкусът мил от слънчевия ден...

Хипнозата у мене се напасва –

аз жертвата съм,  в мрежа уловен!