Литнала е орлицата
там, под облака бял...
Тя е маг, тя е жрицата
за света оцелял!
Покорява скалистите
и планински била...
Пери си обемистите
тъй подемни крила!
Горда, рее си полета
все напряга очи...
Тържествува й волята,
но покорно мълчи,
докато от високото
набелязала цел –
тя променя посоката,
към заветен предел!
Ти негласно охраната
си орлице добра –
даже мършата, драната
на банкет те събра!
Завистливи са хората –
гордостта ти не щат!
С първа гилза ли, втората
теб не ще пощадят!
Те незнаят, че с клюна си
и със ноктите зли –
ти полезна фъртуна си
где зараза пълзи!
Регулираш природата
осквернена весден...
Тържествуваш над модата,
на света устремен!
И догдето те търсиме
само в ясния ден –
няма да се отърсиме
от злодей супермен!
Че си радост, разлъката
между двете крила –
на живота си мъката,
в две очи светлина!
Нещо, с което НЯМА да загубя времето ви....
Самодисциплината? Можем я!