Аз все на рамото те нося –

без теб не крача нито миг...

Ти нимфата си моя боса –

защитата наместо щит!

Оазисът си ми далечен –

по пътя отдих, що открих...

На теб отдадох се обречен –

полегна в тръпния ми стих!

С теб сочни плодове събирах –

изпих горчилката от срам...

Престижните врати допирах,

без мисълта да те предам!

Тъй както птицата с крилете

в простора волността дели,

ти ми разтвори върховете -

да ги превземам повели!

Прегръщам те! И с кръв гореща,

ще стискам твоите ръце!

В теб УПОВАНИЕ усеща

мотора,   моето сърце!