Днес баба ми сърдита,

от сутринта ме пита –

„кълбото ми го няма,

къде ли то остана”?

„Кълбото аз не зная”,

отвръщам и накрая...

Но в тоз момент Писана

подскочи запъхтяна.

Тя без да ни поглежда,

кълбо подгони с прежда!

„Ах ти Писанке  лоша –

не си лежиш във коша!

Със преждата играеш

и с баба ни мотаеш...

Наказваме те двама,

за таз беда голяма –

заключена в мазата,

да си платиш вината!

Крадливите мишоци,

да изловиш с подскоци”!