Вие зимната фъртуна –

всеки път и тесен...

Майка рожба си целуна -

та приспа я с песен!

"Спи детенце мое мило,

с палави крачета...

Тъй в сърцето си пленило,

свойта майка клета!

Спи ми пиленце крилато

Сънчо ще те води...

Вижте царските палати,

где разкошът броди!

По селцата китни спрете

с цъфнали градинки...

Плодове си наберете

и букет латинки!

Нека Сънчо ти покаже

планини, полета...

Дръжте в небесата даже

литнал самолета!

Та кога в зори отвориш

ти очички буден –

този сън да е прозорец,

към живота чуден”!