ЗА

              БЪЛГАРИЯ

ТЕБ без предел Българийо обичам

кажи-речи откакто се родих...

От чудните ТИ върхове надничам

къде наяве, някога във стих!

Аз морските талази ТВОИ галя

с трептяща длан от родния ни бряг...

А окрилен от прелести превалям

от Емине маршрут, до Кома чак!

На Странджа се потапям в зеленика –

с Мурсалски чай Родопа ме дари...

От кулата на Балдуина викам

храбреца наш, що ТЕБЕ възцари!

Обичам ТЕ със Мелнишкото вино –

напролет с Казанлъшка долина...

Пред ТЕБЕ, до последната година

като виновник мним съм без вина!

На Мизия бразди красят полята –

през Тракия Марица все тече...

Че СИ ЕДНА РОДИНО на Земята

и внучето ми бъдно да рече!

Ще среща Шипка във мъгли зората,

от Плиска ще долита тръбен вик...

В гърди си съхранили свободата

със ТЕБ ще крачим, до последен миг!

Стоян МИХАЙЛОВ