П О К Л О Н

В историята страшна на народа
будител си изгрял - на свяст добра.
С трудът си мил и благороден,
в едно ти болка и любов събра.

И капеха след теб очи – горяха
Сърцата биеха в победен марш.
О, не малцина - много бяха
борците храбри в "батальона" наш.

Какво че бе униван и преследван -
разпъван между огън, щит и меч?
На "Б" и "А" бе силата във тебе -
с тях пътя ти извеждаше далеч.

Че примерът ответник си намира,
в едно се сливат вила и топор.
В лицето на Славейков, бачо Киро,
надежда блика за жесток отпор...

През пепелта на страшните руини
възкръсна твоят дух за кой ли пьт !
Със нова сила мисълта ти мина
и след нощта изправи се денят !

Как вярвам в теб ! Дарителю неземен,
с очите грейнали и верния ти тон !
От пламъка искрите ти да вземем
учителю - спасител наш. Поклон !