Юнакът от Белимел


/на Върбан Пенов, водач на
Второто въстание в Берковско /


Каква те орис сполетя –
народа си да любиш !
За него растна и живя
без страх, че ще загубиш !

В килийното започна Ти
с наставник поп Недялко –
как ден след ден се възвиси,
а радостта бе малко !

Безчинствата на зъл тиран
в селата недоспали
взриви Берковския балкан -
с косите бунт запали!

И кой да води боя лют –
това Върбан бе Пенов.
Юнак, закрилник Ти прочут,
познат със скок еленов !

Събра се сган и отдалеч
военна би тревога !
Захвана се неравна сеч
и дим изви до Бога !

Реките пак обагри кръв -
синджири робски дрънкат,
а Ти Върбане висна пръв-
юнашка, смела брънка !

Горят полета и гори –
Берковско в жар трепери,
но скоро то ще покори
омразните потери !

Днес дух над Белимел витае –
водач въстанически,смел !
Той пръв от село, всеки знае
е път към свобода поел !