СТАРИЯТ ЧИНАР

В гората, като паметник заветен,
снагата си висеше стар чинар –
в съдба бе той с възстаници оплетен
и принос към свещения олтар !

Че неведнъж убежище предложи,
във коренище милото дърво –
там комитетът пушките положи,
закътани като под майчино крило ...

И мирисът на боя люти сплита,
листа му брули не един снаряд –
но щом убиха храбрия комита,
чинарът зарида, като за смърт опят !

Подхранва днес останалите клони,
за храбреците паднали тъжи –
не блазнят го тържествени поклони,
а храбър дух край него да кръжи !

Длъжник отново, ако се наложи
с борци да мине в огън и вода –
последен клон на клада да положи,
та хората да плуват в свобода !