В И Н А

Не се съди напразно ТИ, когато

запяло беше моето сърце...

НИЙ ДВАМА бяхме толкова богати,

че щастието милвахме с ръце!

Не ме вини в коварна изневяра –

ПРИСЪДАТА сама си прикачих...

Днес грешките изкупвам пред олтара,

където си душата приютих.

Не ми припомняй СПОМЕНИ красиви –

забравих вече ЗВЕЗДНИТЕ ни дни...

Те БЛЯНОВЕ останаха си сиви –

мираж пустинен, в светли бъднини!

Не обещавай лунни небосводи –

сонет Божествен с теменужен цвят...

В нас ЖЕГАТА, с полярен СТУД ще броди

край жив роман, от ДВАМА недопят!

Та нека БРУЛИ НИ насрещен вятър –

с житейска мъдрост НОСИМЕ вина!

АРТИСТИ СМЕ били в един театър

със любовта ни – зрителка САМА!