В БЕЗКРАЯ МОРСКИ

Сочат елегантна, стилна линия –

често са сънувани дворци...

Те неписани са петолиния,

спрямо находчивите творци!

Океански рейсови чистилища -

сънуван  блян за капитани...

Попътно чакани светилища,

с лъчите през мъгли да хванеш.

В острови самотни поселявани –

открай и крепости далечни...

Тез чудеса  до днес не наблюдавани –

изгубили сте цяла вечност!

Край морето Черно и нестихващо,

пак „древни войни” се оглеждат...

Сриват те угрозата подтискаща –

заменят я с добра надежда  

Султански монограм запазил свой,

край Шабла фарът- исполина...

 От римски легион заклет герой

е страж приет неустоимо!

Съдба с море до днес житейска те

 с мъжете все будуват и без страх...

Времето уви – не може им отне,

морския в сърцата скрит размах!