На съседите ми по лозе в "Чокята" -  семейство Емине и Мюстеджеб Джан

   РОСНА ИМПРЕСИЯ 

Годините тежат на раменете,

аз следвам във живота своя път…

Все още искам да полея цвете –

да се порадвам щом деца вървят!

Да тръгна лете в ранината росна –

да ме погали птичият напев…

Ръката ми тревите да докосне ,

като една премъдрост в "ШЕСТОДНЕВ"!

Да се поспра и съзерцавам „СИВА” –

върбите по брега да поздравя…

За мене от рождение красива

и най-любима си остава тя!

Защото знам, че родното ми село

пресича  като властен господар!

Понякога забързано е смела,

но винаги поднесла своя чар.

Защото тя към Чокята ме води,

където зреят сочни плодове…

Където нощем самодиви ходят,

а чухал притаено ги зове!

Където денем срещу мен Балкана,

предлага до безкрай зеленина…

О, как ме мами нежно – без покана,

с омайната си горда висина!

Замислен сещам Слънцето припряно,

с лъчи как първи , топло озари…

Благодаря ти,  утро мое ранно –

очи ми щедро с прелест надари!