Прочетен: 453 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2016 17:52
ЗА СЕЛСКОТО ОГНИЩЕ
Когато мамо в снимки те погледна -
докосвам се до СЕЛСКОТО ОГНИЩЕ...
То символ е на съдбини победни –
селяшки дух сред чернозем отприщен!
Там менци на кобилици светлеят,
понесени от рамене момински...
Очи ергенски над мустаци греят –
идилията тъне в глъч детинска...
Коли скрибуцат в утрото сънливо
и кукурига - чуй петел далечен!
Гласът му с говедарски вик се слива
по път на ранобудника обречен!
А горе под корията, със плуга
бразди чернеят след воловци бели...
И няма за селякът орис друга -
да слуша морен птиците запели...
По икиндия отдих там е нужен –
преваля бавно Слънцето сърдито...
А тъй си дъхав - кър ти теменужен,
като че злато сипеш даровито!
Чуй, сватбарска гайда е хоро извила –
виж трапеза дълга под лозници вити...
Вий нивя безкрайни с жито плодовило
до селяшка мъка, но сърца честити!
................................................................
О години скръбни! Кой ви повелява
този китен остров скръбно да загине?
Село – бликащо в живот да намалява,
да плаче тъжно, сякаш смерч преминал?
Дочувам днес вдовишки плач далечен
събрал в душата мъка изтерзана...
Там бащин огън не светлееш вече –
в гърди ми палиш нелечима рана!
...................................................................
Огнище свидно, тъй изпепелено -
прочувствен спомен за живот съдбовен...
В уши ми стенеш с песен на вретено –
седенки зимни и завет духовен!
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ
Неделни спомени. Бащино огнище. Домашнот...