Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2016 17:44 - ЕЛЕГИЯ ЗА СЕЛСКОТО ОГНИЩЕ
Автор: stih4ehubav Категория: Поезия   
Прочетен: 453 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.09.2016 17:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                           ЕЛЕГИЯ

                                          ЗА СЕЛСКОТО ОГНИЩЕ

 

                                      Когато мамо в снимки те погледна -

                                      докосвам се до СЕЛСКОТО ОГНИЩЕ...

                                      То символ е на съдбини победни –

                                      селяшки дух сред чернозем отприщен!

                                      Там менци на кобилици светлеят,

                                      понесени от рамене момински...

                                      Очи ергенски над мустаци греят –

                                      идилията тъне в глъч детинска...

                                      Коли скрибуцат в утрото сънливо

                                      и кукурига - чуй петел далечен!

                                      Гласът му с говедарски вик се слива

                                      по път  на ранобудника обречен!

                                      А горе под корията, със плуга

                                      бразди чернеят след воловци бели...

                                      И няма за селякът орис друга -

                                       да слуша морен птиците запели...

                                      По икиндия отдих там е нужен –

                                      преваля бавно Слънцето сърдито...

                                      А тъй си дъхав - кър ти теменужен,

                                       като че злато сипеш даровито!

                                       Чуй, сватбарска гайда е хоро извила –

                                       виж трапеза дълга под лозници вити...

                                       Вий нивя безкрайни с жито плодовило

                                        до селяшка мъка, но сърца честити!

                                       ................................................................

                                       О години скръбни! Кой ви повелява

                                       този китен остров скръбно да загине?

                                       Село – бликащо в живот да намалява,

                                       да плаче тъжно, сякаш  смерч преминал?

                                       Дочувам днес  вдовишки плач далечен

                                       събрал в душата  мъка изтерзана...

                                       Там бащин огън не светлееш вече –

                                        в гърди ми палиш нелечима рана!

                                        ...................................................................

                                        Огнище свидно, тъй изпепелено -

                                        прочувствен спомен за живот съдбовен...

                                        В уши ми стенеш с песен на вретено –

                                        седенки зимни и завет духовен!

 

                                                                                                  

                                                                                       

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stih4ehubav
Категория: Изкуство
Прочетен: 447480
Постинги: 444
Коментари: 67
Гласове: 370