нас хората,  да опазваме природата

СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

ЗА САКАР

Дали си разгадан докрай Сакар,

или завидни още тайни криеш?

ТИ – на човека с векове другар,

как ненаситно от Марица пиеш!

Гранично възвисил се Вишеград,

все три държави близки наблюдава...

Под него се разперил лешояд –

с екологичен грак предупреждава!

За миг широкополият листак

на този зов, в синхрон потрепва клони...

За дейността човешка туй е знак -

да е подвластна с писани закони!

Та пасбищата ти Сакар зелен

да се огласят от стада звънливи...

Мерло, за виното със цвят червен

искри да пръска в бъчвите пенливо!

И нищо, че Индже го няма днес,

с дружината на длъж да прекосява...

Ти – багренокилимен есенес,

потоци скални нежно съблюдаваш!

Ще кърши Тунджата снага по теб –

Тополовград в полите ти ще диша...

От ридовата стръмнина обзет,

възлюбено за теб поет ще пише!

Ти „скална костенурка”  феномен –

„орлето”, пещерите ще предлагаш...

Край магистрала нова приютен,

 скалиста длан на госта ще протягаш!