Понякога духът ме утешава

със пътя през живота извървян...

Оценката – на хората оставям,

с похвала да ме кичат или свян.

Понякога самата съвест пита

„достойно ли годините живя?

На себе си ли цялостно разчита,

та щастие в гърдите си събра”?

Понякога  в униние оставам –

природата във тайни не разбрах...

Докрай, кълна се аз да се раздавам,

сред Божията сила и размах!

Понякога, понякога на воля

възторжено ме грабва радостта...

От все сърце обзет пленен  се моля,

докрай да не забравям младостта!