С П О М Е Н И  В  П А З В А

Сутрин дядо ми с метла от тръни,

двора като млад войник метеше.

Мляко от паничката до дъно

да изпие, навикът му беше.

Впрягаше колата с двата вола,

че зовеше ни поредна нива.

Оран, бе ни „сладката” неволя,

цялл простора где с небе се слива...

Пътят криволичи приветливо –

ранобудни птици ни посрещат...

Стискам поводите и щастливо

крача със усмивка аз гореща!

Ето я горичката листата –

изворчето със кратунка чиста...

Със дъха упоен, от браздата,

те за мен зрънца са от мъниста!

И пече ни слънце даровито

и гората приказки разказва...

Где си време, толкова честито –

що не скрих те в детската си пазва?

Стоян МИХАЙЛОВ

ТЪРГОВИЩЕ

02.10.2021