ПИСАЛКАТА МИ ПЛАЧЕ

По листа бял писалката ми плаче -

държавата ми крета в нищета...

Като в портфейл по ъглите с петаче,

се мъчи да се вписва по света.

А помни се с продукция, тя пищна -

вино пенливо, зърно, плодове...

Със кари и моторите предишни -

в класации предишни се зове.

Какви села в страната ни цъфтяха -

прераснаха в градчета с бъднина!

Що фабрики, за кратък срок запяха -

България бе чудото сама!

Сега се лутаме между „големи“,

сред нас враждата лична взема връх...

Все партии роят се, без калеми,

ограбват от народа сетен дъх!