Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2016 12:08
МАНСАРДА ОТ МЕЧТИ
Една мансарда ме зове далеч –
на младост и любов припомня дните...
За „лудото” студентство иде реч,
кога сред книгите броях звездите!
Квартирата ми гледаше на юг –
приспивах и събуждах планината...
Със гълъбици пеех песни тук
и с тях щастлив, се реех в небесата!
А Невски ръсеше Божествен звън –
повеждаше ме в делника пореден...
Момичета прекрасни срещах вън –
с очите мамеха, да ги погледна!
И часовете хукваха бегом –
не сещах дни, години как летяха...
Посрещаше ме вечер „моят дом” –
мечтите ми, с „уютът му” се сляха.
Във стихове си чувствата редих –
четях Недялко, Кънчев и Братинов...
Тъй влюбен до уши се зародих
и с диплом, в края роден си заминах.
Мансарда моя, тясна за един –
за двама се оказа ти широка...
Въведе ни - в живота да летим
и озари ни с вярната посока!
Тагове: