Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2016 10:53
На съседите ми по лозе в "Чокята" - семейство Емине и Мюстеджеб Джан
РОСНА ИМПРЕСИЯ
Годините тежат на раменете,
аз следвам във живота своя път…
Все още искам да полея цвете –
да се порадвам щом деца вървят!
Да тръгна лете в ранината росна –
да ме погали птичият напев…
Ръката ми тревите да докосне ,
като една премъдрост в "ШЕСТОДНЕВ"!
Да се поспра и съзерцавам „СИВА” –
върбите по брега да поздравя…
За мене от рождение красива
и най-любима си остава тя!
Защото знам, че родното ми село
пресича като властен господар!
Понякога забързано е смела,
но винаги поднесла своя чар.
Защото тя към Чокята ме води,
където зреят сочни плодове…
Където нощем самодиви ходят,
а чухал притаено ги зове!
Където денем срещу мен Балкана,
предлага до безкрай зеленина…
О, как ме мами нежно – без покана,
с омайната си горда висина!
Замислен сещам Слънцето припряно,
с лъчи как първи , топло озари…
Благодаря ти, утро мое ранно –
очи ми щедро с прелест надари!