Помня тоз вълнуващ час –

бе и драг и интересен...

Сам поетът бе сред нас –

лично ни дари със песен!

Той разказа за герой,

не от фронта се прославил...

Хората спасявал той

с обич и с ръцете здрави!

В болницата се родил –

както нас изплакал волно...

После в себе си решил –

хора да спасява болни!

Цял живот не се щадил –

често от съня лишавал...

Акуратен, строг и мил,

НОВ ЖИВОТ  на хора давал!

И когато наконец

ДОКТОРЪТ поел в безкрая –

с песен свили му венец,

всички тоз  ГЕРОЙ  да знаят!