С нея помня първата ни среща –

музика в училищния двор...

Подреди ни със любов гореща

и въведе в слънчев коридор!

В стаята останахме самички –

слушахме и трепкащия глас...

Като ято полетели птички

ни поведе, литнала пред нас!

Скоро - втора майка тя ни стана,

с нея си делихме радостта!

„За уши” от мънички ни хвана,

та показа пътя към света!

Днес,  в живота вече помъдрели

ний деца отглеждаме сами...

Срещаме я  със косите бели,

радваме я с миналите дни

за които думите не стигат –

думи за любов и доброта!

ПЪРВАТА учителка пристига

и остава ЦЯЛ ЖИВОТ в сърца!