Щастлив ли си под Слънцето, кажи!

                                 Сърцето ти възлюбено ли диша?

                                 Далеч от непристойните лъжи,

                                 аз мисълта за ТЕБ поредно пиша?

                                 Дочуя ли на ближния гласа –

                                 славеева е тя за мен прилика....

                                 И  брънка  е  от земни чудеса,

                                 като напролет лъх от перуника!

                                 Сподвижникът до мен ръка подал,

                                 е светъл лъч от щастие далечно...

                                 В тегобата е топлият воал –

                                 искрица е от любовта човечна!

                                 За ближния – горя от земен плам!

                                 За него част - от себе си ще дам!